Никога няма да осъзнаеш колко болки и сълзи останаха в мен. Тежки сълзи, недоизплакани, прозрачни като думите ти, стичащи се върху сърцето ми. Някой ден ще разбереш, че само с едно "Извинявай.", щеше да поканиш прошката на една маса с преданата ми обич и всеотдайността. Всичките ти думи пред любовта бяха мълчание и нямаха отзвук в истината. Гледаха в друга посока лъжливете ти очи, а страхът ти се преструваше, че ме обича...
Някай ден ще рабереш, че ме е имало. Ден, изсипал в косите ти белия цвят на снега, който ще тежи неразтопен върху съвестта на ледената ти душа.
Душа, която дори и някой ден "да разбере", никога няма да осъзнае...
Няма коментари:
Публикуване на коментар